Щастливият дебил бавно се събуди от дълбокия си сън. Протегна се и лекичко се надигна. Отваряйки очите си, той видя, че нещо не е наред. Реалният му свят бе по-различен от този в съня му. Осъзна, че е крайно време да спре да спи и да сънува блянове. Докато спеше, сънувайки един по-красив живот, по-справедлив и по-богат, реалният му свят се беше изменил. Това, което го караха да сънува, а именно, че живее в свят на реална демокрация, където властта е на народа, че има справедливост за всички, се оказа нереално. В действителност докато спеше, корупцията бе разяла света му. Корупцията бе завладяла света. В реалния свят богатите бяха станали по-богати, а бедните още по-бедни. Правителствата, съставени от хората, които бяха избрани от народа, обслужваха частни интереси. Интересите на гигантските корпорации, които бяха ликвидирали конкурентността на пазара. В съня го убеждаваха, че съществува криза, а в реалния свят корпорациите и техните членове бяха станали безумно богати. Политиците бяха като марионетки, танцуващи в ръцете им, само и само, за да приберат трохи от трапезата им. Долу в низините, „щастливите дебили“, бяха успивани чрез различни средства. И те спяха, сънувайки живота си – за да успееш, трябва добро образование, което струва скъпо, но нужно, за да станеш част от тези корпорации, за да живееш добре, за да успееш трябва да се обличаш с маркови дрехи, създадени от корпорации, зрелищата (филми, музика, книги) бяха създадени от корпорациите, диктуващи техните интереси. Щастливият дебил осъзна, че дълго време е бил лъган и е вярвал, че живее добре. Щастливият дебил се съгласи да фалира той, за да не фалират така важните корпорации, когато настъпи финансовата криза. Щастивият дебил загуби дома си, давайки го на банките. Щастливият дебил загуби работата си, съкратен в името на съкращаването на разходите. Щастливият дебил затегна колана, затягаше го още, но в един момент, нямаше накъде повече да го затяга.

Съвсем резонно той се възмути и въстана. Въстана срещу прекия враг – монопола, който го изстисква най-много. Корпорациите, събиращи сметките му за електроенергия, те станаха цел на недоволството му. Гневът му се разрасна и се насочи против корумпираните управляващи. Поиска да сдадат властта. И изненадващо те го сториха. А сега накъде? До щастливия дебил угоднически застанаха тези, които бяха изгубили властта по-рано. Същите тези, които го бяха грабили, лъгали и мамили. Те му се мазниха, усмихваха, обещаваха подкрепа. Щастливият дебил ги отхвърли. Той усети силата на обединението. Той поиска всичко. Властта да управлява справедливо, макар че не знаеше как. Щастливият дебил знаеше само, че повече така не може. Сокът на търпението му бе изцеден.

Как завърши всичко това? Все още краят е открит. Варианти за край много.